Нещо прекрасно ... поне на моята възраст!
Искаш да кажеш,че нямаш деца,съпруга и внуци ... а спомени ?
Не,искам да кажа,че моите внуци,деца и съпруга са моите спомени.В тях са кодирани всички мои решения,всичките ми чувства,целият ми живот.Това искам да кажа.
Моите спомени ги виждам рядко.Проблясъци.Когато ги видя,не мога да ги позная.Сякаш не са ,сякаш не са се случили ... Това ме натъжава,знаеш ,че не обичам.Не мисля за миналото,пречи ми на настоящето.Настоящето се натъжава.
Твоето настояще е такова,заради миналото на настоящето ти.Не може да се натъжава.Все едно детето да се натъжава когато види майка си .
А,ако майка му е алкохоличка?
Дори и тогава,тя му е майка.Инстинкт.В по-късен етап от живота ти се отдава възможност да избереш кого да обичаш,но не избираш да обичаш майка си,просто я обичаш.Това е предопределеност.
Казвам ти ,че не обичам ,не обичам да си спомням.Не искам.Детето е пораснало прекалено много и е прекалено различно от майка си.Почти не си говорят.Няма за какво.Представи си ,че са тръгнали по лабиринт.Единият завива наляво,другият продължава направо и след известно време,може да ги дели само една стена ,но те няма как да се срещнат,няма как да минат през стената,могат само да си говорят през нея,но не е удобно.
Дори и тогава,детето пак ще обича майка си ,както и обратното.
Виж,разбирам те,но вярвам,че стратегията ми е вярна ,правилна и подходяща за мен лично .
Спомняш си само лошите моменти ,затова е всичко,затова не харесваш,опитай се да си спомниш и хубавите.Спомни се смеха,спомни си щастието,спомни си какво ги е предизвикало.Тогава едва ли ще се натъжиш,аз изпитвам облекчение.
Облекчение за какво ?
За това ,че съм познал щастието наред с всичко останало.
Аз не си спомням лоши моменти,тях ги забравям,поради което съм толкова благодарен на мозъка си .
Не разбирам тогава,ако си помняш само хубавото,защо се натъжаваш?
Защото е минало,защото никога няма да се върне,защото не би могъл да оцениш настоящото хубаво,ако постоянно го сравняваш с миналото хубаво.То винаги изглежда по-привлекателно.Въображението ти го изчиства напълно от дефекти и докато се усетиш си напълно привързан към него,влюбваш се и това е .Всичко се прецаква.Един познат когато беше депресиран или му беше скучно,трудно беше да се определи какво му е ,защото и той самият не знаеше,та той винаги казваше “Ех,ако сега .... (Даниела,Киро или някое друго име от миналото му ) беше тук,щях да се чувствам по-добре.Тя/той знае как да ме накара да се почувставм по-добре.”Поглеждаше нагоре замечтано,а единственото което оставя на теб е да си мислиш,защо стоиш с този човек,при положение,че по дяволите не си нито Киро,нито Даниела и не си призван по никакъв начин да оправиш настроението му.Колко тъжно и наистина е тъжно.
Това не си го спомням с тъга,спомням си го удивителен знак и надслов “Ето какъв не искам да бъда ,никога!”
И все пак ,спомените са нещо хубаво ,виждаш ли, дават ти някакви знаци дават ти напътствия,ако не си спомняше за този твой познат,сега можеше да се държиш по същия начин.
Не искам да бъда напътстван от спомени ,предпочитам Висшите сили,Господ и какво ли още не ,но не и от спомени.Спомените съм аз в някакъв отрязък от времето.Аз се променям,искам да се променям.Не искам да съм аз в по-дълъг отрязък от време,не е редно и без това живеем за малко.На времето ще му стане скучно и нито Даниела,нито Киро ще го развеселят.
Съгласи се просто,че аз не съм съгласен с теб?
